Морковите са двугодишна зеленчукова култура. Те са сред десетте най-широко застъпени зеленчуци на нашата трапеза. Консумират се както в сурово,поради високото съдържание на витамини и микроелементи, така и в преработено състояние. С изключителното си разнообразие в начина на приготвяне и присъствие почти навсякъде по света, морковите са познати от векове.
Черно гниене по листата и кореноплода
Причината за това заболяване е гъбичката Alternaria dauci , която нанася сериозни икономически щети при отглеждане на големи площи и механизирано изваждане, като напада листата, кореноплода и семената.
Болестта атакува първо листата. Те бързо променят цвета си – най-напред стават жълти, после кафяви и накрая черни. При влажни метеорологични условия болестта се разпространява много бързо, заразените листа почерняват и изпадат, а на растенията остават само малките и дребни листа. Заболяването атакува по-често есенната реколта. Когато болеста ги нападне по-рано – нанася сериозни икономически щети. Късните атаки нямат влияние върху добива, но не могат да се изваждат машинно, защото окапват листата.
На кореноплода гъбичката създава повърхностни черни петна с различна форма и струпеи, но често не образува конидии, което затруднява установяването на болестта.
Заразените семена много слабо покълват, а често се случва скоро след това да младите кълнове да изсъхнат.
Заразата с разпространява чрез семената и болните листа, които остават в почвата и може да оцелее няколко години.
Защитата се осъществява чрез задължително третиране на семената с някакъв фунгицид. Другата задължителна мярка е сеитбообращението, така че на същото място засяването на моркови моркови да бъде след четири години.
Заболелите листа не трябва да се заорават, а да се събират, изнасят и унищожават.
Химическото третиране се извършва с препарати с активно вещество на база тебуконазол, като пръскането започва веднага щом се установи заболяването и се извършва в интервали от 10-14 дни 2-3 пъти.
Черно гниене на кореноплода
Причинява се от гъбичката Alternaria radiciana, и атакува само кореноплода. Болестта се разпознава трудно поради сходните симптоми. Тук се различават малки, плитки черни петна с неправилна форма, предимно в долната част. Но по-късно, при съхранението, може да се появи по целия кореноплод.
Болестта масово атакува морковите, когато е много горещо и влажността на въздуха е висока. При бързо развитие на болестта много от растенията загниват и загиват бързо. Заразяват се и семената и много по-слабо листата.
Химическата борба се води както при заразяване с Alternaria dauci.
Бяло гниене
Често се случва морковите, преди прибирането, да не показват признаци на заболяване, но скоро след това да започнат да гният. Морковите стават меки и се покриват с бял налеп. Болестта се предизвиква от гъбички, които имат полифаген характер. Заразата се разпространява много бързо на топло.
Засегнатите от сиво гниене моркови омекват и посивяват, а на повърхността се появява сива плесен. Болестта напада и цвеклото и се разпространява по въздуха чрез спорите. Когато температурата е твърде висока, тогава се появява сухо гниене. Върху кореноплодите се появяват вдлъбнати сиви петна, а тъканта под тях е суха и ронлива.
Бактериално гниене
Причинител е бактерията Erwinia carotovora, която атакува редица видове зеленчуци и причинява гниене на кореноплодите. Загниването започва от сърцевината и се развива бързо. В началото не се забелязва, защото външната част остава здрава.
Благоприятни условия се създават при температури над 15 градуса, липса на вентилация и опаковане в полиетиленови торби.
Опаковките трябва да бъдат порести – да се предотврати образуването на конденз.
Основна мярка е внимателното изваждане и по-малко механични наранявания. Почистват се само частиците пръст.
Не е разрешено третирането на кореноплодите на морковите с фунгициди против гниене, защото при съхранение се запазват остатъци от тях.
