Моркови

Морков

Морковът (Daucus carota) е от род двугодишни, рядко едногодишни или многогодишни тревисти растения от сем. Сенникоцветни. Същесвуват около 60 вида, главно в Средиземноморието, но също в Америка, Африка, Австралия и др. Културният морков е двугодишно зеленчуково и фуражно растение. Стъблото му достига височина до 70см. Листата са перести, силно нарязани, а цветовете са дребни и събрани в сложен сенник. Плодът е сух с две семена и има плоскояйцевидна форма и четири реда шипчета. Морковът се отглежда заради кореноплода, който е месест и в зависимост от сорта има различна форма и червена, оранжева, жълта или бяла окраска. През първата година образува бледожълт до червенооранжев кореноплод. През втората година образува семена и цветове.
Морковът е богат на витамини А, С, B1 и B2. Използва се за храна, фураж и като лечебно средство. В България се отглежда навсякъде.
Полезни съвети
  • Отглеждане на моркови
  • Най-подходящи за морковите са дълбоките, глинесто-песьчливи, структурни, богати с органични вещества и чисти от плевели почви. Преди основната обработка в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи се внасят 15-20 кг фосфорни и 10-15 кг калиеви торове на декар.
    Отглеждането на морковите на лехо-браздова повърхност с висока равна леха отговаря най-добре на биологичните им изисквания.

    Оптималната температура за поникване на морковите е 18-25°С, но макар и бавно те поникват за 20-30 дни при температура 4-5°С. Морковите понасят спадане на температурата до -3-4°С за кратко време. Оптималната температура за растеж и развитие на морковите е 23-25°С. При много ниска температура по време на вегетацията кореноплодите остават бледо зеленикаво-жълти. При температура над оптималната остават дребни, груби и с неравна повърхност.

    Ранното пролетно производство на моркови с предзимно засяване е сравнително най-ограничено, но твърде перспективно, особено в по-южните и по-топли райони на страната. Чрез него се постига изтегляне на производството на моркови с около месец напред в сравнение с типичното ранно полско производство на моркови. Постига се и по-рационално използване на влагата в почвата, създадена от валежите през зимата.

    Късното полско производство на моркови е основно производствено направление у нас. Характерно за него е, че образуването на кореноплоди е през септември и октомври, когато климатичните условия са близки до биологичните изисквания на растенията. Ето защо при късното полско производство на моркови се получава продукция с най-високо качество, както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Една част от кореноплодите се съхраняват и се предлагат на пазара през зимните месеци.
  •  
  • Напояване на моркови
  • Общото количество вода, което морковите изразходват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ при нормална гъстота на растенията за една година е 500 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони количеството на валежите за една година е 400-550 куб.м. – недостатъчно за осигуряване на нормален воден режим за годината. В различните фази от развитието на морковите изискванията към влагата в почвата са различни. Най-високи са изискванията на морковите към влагата по време на поникването и началните фази на развитие. Морковите изискват умерена, но постоянна влажност на почвата. Колебанията във влажнотта на почвата предизвикват напукване на кореноплодите.
    За да се регулира и осигурява необходимото количество почвена влажност, е най-добре да се използват системи за капково напояване.
  •  
  • Засаждане на моркови
  • Засаждането на морковите зависи от насоката на производство.
    За ранното предзимно засаждането се извършва през първата половина на декември.
    За ранното пролетно – от 20 февруари до 10 март.
    За късното производство засаждането е през първата половина на юни.

    На големи площи семената се засяват със сеялка за точна сеитба на дълбочина 1,5-2 см при средно тежки и тежки почви и до 3 см при леки почви.

    На малки площи може да се отглеждат моркови на заравнени тирове (30 см широки). Засаждането на морковите се извършва разпръснато или на 3 реда на разстояние 10-12 см ред от ред. При разпръснатия посев сеитбената норма е 0,8-1 кг семе на декар.

    Кореноплодите от предзимните и ранните пролетни посеви се прибират около 100 дни след засяването, а от късните - през втората половина на септември до края на ноември механизирано.
    От малки площи кореноплодите се изваждат чрез изскубване или с вила.